По-късен есенен празник е Димитровден (26 октомври), който отбелязвал същинския край на лятото в селския календар. “Е, Димитровден си е Димитровден, минало е летото, тогай иде зимето вече. Димитровден—по-рано Димитровден беше се на осми ноември. ⁽¹⁾ Щом дойде Димитровден, които са били на работа като слуги у богати хора—по-рано, е-е-е, ората със имоти големи цанат по-бедни да дойдат да им работат. За година, за половин година, за . . . И тогава се сменят вече. Тогава той ели ще си излезне, ели требе да му придадат, ако щат, на заплатата. Ели некаква промена да има, за да остане. Ако не, ще си отиде. Пък той па друг ше си наеме некой. Като него.
—Това ли е срокът на слугите? От Димитровден до Димитровден?—попитах аз.
—От Димитровден до Гергьовден. И Гергьовдено във това число влиза. Излизат ратаите, ратай се казваше по-рано. Излизат и влизат. Едни влизат, едни излизат—които какво се спогодат вече така. —А може ли един ратай да продължава да работи у същите хора?
—Може, може. Ако се спогоди със чорбаджията, може. Има едни със години са седели у некои богаташи. С години—десет, дванаесе години. Даже ожени го там, той го ожени. Деца одима, той си е се ратай. Се си е слуга. Така е било.
Сега по Митровден, там тоа ден йе Поганшляко. ⁽²⁾ Така го викахме, на Поганшляко. Нищо не работиме, ќе поганците ќе ти ядат дрехите. Ќе сноват мишки из къщата, ако нещо работиш така с ръцете, ако плетеш, ако шиеш, ако . . . Мама туку рече: “ ’Неска нема нищо ’а работите. Ти немой земеш иглата нещо ’а шиеш—оти я нали деца повече имам, се си имам нещо да си шием, се си имам нещо ’а си кърпим. —Ти немой ’неска да кърпиш! Ютре ќе се завре некоа пуста мишка, ќе изеде се на децата чорапете!” И го рече, каже го. ⁽³⁾ Изтърве се. А децата, е, лъжат, лъжат, лъжат, лъжат! “Мамо, па какво, що, па що?”—да се изтърве. А они започнат да си ръкопляскат и й се смеят. Она вика: “Они вашите дрехи ютре ќе изедат! Моите нема вече да ядат! Я съм стара, я моите дрехи да изедат, нека ядат. Вашите дрехи ќе изедат, че видите ютре!”
И така беше. Не работехме. Тия денове не се работеше нищо. Нито се па бърка у каца. Нещо ако сакаш да си извадиш от кацата, ше го извадиш вчера, ќе си го залупиш некъде къде си го сложиш, у кацата нема да бъркаш. Да не влезне некоа мишка у кацата. Ќе има и таквия случаи. Т’ва има си истински случаи. Така чула съм: “А, знаеш ли, ќе ми е влезнала една мишка у туршията, ели у киселата вода, ели това.” Млогу лошо, значи. Значи, требе да го фърлиш целио продукт. Дали си па ял, доде не си знаял, то ти иде нанагоре.
Мине Митровден, мине Поганшляко, по Поганшляко е Вучляко. Па тогай па на вълците празнов ден. За да не дойде вълк—одат, у двор одат и извлече нещо стока, овци, кози—тоа ден нема да сечеш дърва. Децата вечер сечат, сечат, сечат, е-е-е-е, камара направат! И секирата засече на кланището. Кланище—на пъно, на пъно, на що насечеме. И днеска нема да се пипа, да се сече дърва. Те това беше празнико.”

БЕЛЕЖКИ
1. Календарът в България е променян на два пъти през живота на баба Линка: през 1916 г., когато е въведен Грегорианският календар, и през 1969 г., когато са направени промени в църковния календар. Тя си спомняше датата 8 ноември от детските си години, но по-горе, както и в цялата книга, съм посочила датите според сегашния календар.

2. Местната дума за мишка е “поганец”.

3. През целия ден било забранено да се изговаря думата “поганец” или “мишка”, също както на Благовец не се изговаря “змия” или “гущер” във всекидневната реч.